Полезно да се знае
 

Термoмеханични заваръчни процеси

 

Електросъпротивителното заваряване е технологичен процес за създаване на неразглобяеми съединения от метални части чрез протичане на електричен ток за частично загряване и разтопяване мястото на контакта и прилагане на механичен натиск. Загряването се извършва в съответствие със Закона на Джаул-Ленц: Q=I2.R.t (J), където: Q – количество топлина (J); I – заваръчен ток (А); t – време на протичане на заваръчния ток (s); R – омично съпротивление на проводника (Ω). Основните видове електросъпротивително заваряване са: челно, точково, ролково, релефно и други.

Дифузионно заваряване

Заваряване чрез триене

Ултразвуково заваряване

Взривно заваряване

Термoмеханични заваръчни процеси
Заваряемост

Заваряемостта се дефинира като комплексна характеристика, отразяваща пригодността на металите, при определени технологични условия и конструктивна надеждност на съединенията, да образуват заварени изделия със съответно предназначение. Появата на обективна необходимост от определяне на понятието "заваряемост" и неговото развитие са свързани с втората половина на 50-те години, когато заваряването се налага като основен и перспективен метод за изработване на отговорни метални конструкции (съдове под налягане, кораби, мостове, подемно-транспортни съоръжения и други). Още тогава се дефинират и три аспекта на това понятие — металургична, оперативна и конструктивна заваряемост.

1. По отношение на пригодността на метала към заваряване, т.е. характеристиките, даващи представа за измененията на свойствата му в резултат на заваряването. Тогава се говори за “заваропригодност” на материала, “металургична заваряемост” и др. Основните фактори, които влияят в този случаи са химичният състав, металургичният начин на производство, начините на отливане или на обработване чрез пластична деформация на металите, предназначени за заваряване и термичната обработка на метала преди процеса на заваряване.

2. По отношение на технологичните възможности за заваряване на даден метал, т. е. характеристиките , показващи влиянието на избрания метод или начин на заваряване върху свойствата на заварените съединения при избрана вече надеждност на заваряваната конструкция и определена пригодност на метала за заваряване. В този аспект в литературата и в заваръчната практика могат да се срещнат определения като: "технологична заваряемост", "оперативна заваряемост”, "заваровъзможност". Основните фактори в случая са методът на заваряване, допълнителният материал, параметрите на режима на заваряване и други.

3. По отношение на конструктивната надеждност на завареното съединение, т.е. характеристиките, които показват влиянието на конструктивните особености при оформянето на завареното съединение /конструкция/ за дадени експлоатационни условия, при определена пригодност на метала за заваряване и за определени технологични възможности за изпълнението му. В този смисъл се използват и понятия като "заваросигурност", "конструктивна заваряемост" и други. Основните фактори, влияещи на заваряемостта в този случай са дебелината и формата на заваряваното съединение, начинът и формата на подготовка на краищата и други.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.