Полезно да се знае
 

Работа с телоподаващи апарати

 

Работа със заваръчен апарат МИГ/МАГ

Телоподаващите апа­ра­ти прек­ра­чи­ха гра­ни­ци­те на стро­го про­фе­си­о­нал­но­то при­ло­же­ние и ве­че се пред­ла­гат на це­ни, достъп­ни и напъл­но оп­рав­да­ни за до­маш­на­та ра­бо­тил­ни­ца. МИГ/МАГ за­варъч­ни­те апа­ра­ти имат ре­ди­ца пре­ди­м­ства пред обик­но­ве­ния елект­ро­жен или по-точ­но за­варъ­чен транс­фор­ма­тор. За­то­ва, кой­то веднъж е проб­вал ра­бо­та с телоподаващо, труд­но би се вър­нал към друга тех­ни­ка. Съ­щев­ре­мен­но ра­бо­та­та с тях има сво­и­те осо­бе­нос­ти, ко­и­то тряб­ва да се поз­на­ват. А най-доб­ре е чо­век да по­нат­ру­па собствен опит, ко­е­то и нап­ра­вих­ме, пре­ди да пристъ­пим към по­пу­ля­ри­зи­ра­не на та­зи мал­ко поз­на­та сред до­маш­ни­те майс­то­ри тех­ни­ка.

Работа с телоподаващи апарати
Пър­ва­та за­да­ча е вер­ни­ят из­бор на телоподаващ апа­ра­т.  
 

Работа с телоподаващи апарати
За­ва­ря­ва­не­то на нис­ко и сред­новъг­ле­род­ни сто­ма­ни се извъ­ршва в за­щит­на сре­да от въг­ле­ро­ден ди­ок­сид. Газът се съх­ра­ня­ва под на­ля­га­не око­ло 60 ata в сто­ма­не­на бу­тил­ка. Оп­ти­мал­но­то ре­ше­ние е бу­тил­ка с обем 16 l, ка­то за нея е пред­ви­де­но мяс­то в зад­на­та част на за­варъч­ния апа­рат. Пос­ре­д­ством ре­ду­цир-вен­тил на­ля­га­не­то на га­за се на­ма­ля­ва до око­ло 6–8 ata. Той се по­да­ва в за­варъч­ния шланг и из­ли­за през го­рел­ка­та в зо­на­та на за­ва­ря­ва­не. Та­ка се ог­ра­ни­ча­ва достъпът на кис­ло­род и окис­ля­ва­не­то на раз­то­пе­ния ме­тал.
Включ­ва­не­то на апа­ра­та ста­ва с на­тис­ка­не на бу­то­на вър­ху ръ­кох­ват­ка­та на го­рел­ка­та. Пър­во­на­чал­но се включ­ва по­да­ва­не­то на газ­та, а със закъс­не­ние от 0,1 s се включ­ва за­варъч­ни­ят ток и по­да­ва­не­то на тел­та. Тряб­ва да се знае, че с от­пус­ка­не на бу­то­на, за­варъч­ни­ят ток се прекъс­ва, но по­да­ва­не­то на газ­та продъл­жа­ва за още око­ло 1,5 s. През то­ва вре­ме го­рел­ка­та не тряб­ва да се от­да­ле­ча­ва, за да мо­же раз­то­пе­ни­ят ме­тал да се втвър­ди в за­щит­на га­зо­ва сре­да. Пре­ди за­поч­ва­не на ра­бо­та се пре­поръч­ва вът­реш­но­ст­та на го­рел­ка­та да се напръс­ка със спе­ци­а­лен спрей, кой­то пре­до­тв­ра­тя­ва за­леп­ва­не­то на кап­чи­ци ме­тал вър­ху мед­на­та дю­за и вът­реш­но­ст­та на го­рел­ка­та. По то­зи на­чин те се по­чи­ст­ват мно­го по-лес­но.
Най-лес­но се ра­бо­ти, ка­то върхът на го­рел­ка­та се доп­ре под нак­лон око­ло 45° до за­ва­ря­ва­ния де­тайл. Та­ка се оси­гу­ря­ва по-го­ля­ма ста­бил­ност при под­дър­жа­не на пос­то­ян­но разс­то­я­ние и во­де­не на го­рел­ка­та по продъл­же­ние на за­варъч­ния шев.
Още пър­ви­те про­би за за­ва­ря­ва­не с те­ло­по­да­ващ за­варъ­чен апа­рат впе­чат­ля­ват с ле­ко­та­та, с ко­я­то се ра­бо­ти. Оп­ре­де­ле­но мо­же да се твър­ди, че с не­го се ра­бо­ти зна­чи­тел­но по-лес­но, от­кол­ко­то с обик­но­ве­ния елект­ро­жен. Дъ­га­та за­пал­ва вед­на­га, без как­ви­то и да би­ло проб­ле­ми. Тук липс­ва поз­на­то­то не­кол­кок­рат­но по­чук­ва­не с елект­ро­да, до­ка­то за­маз­ка­та на вър­ха на елект­ро­да се изкър­ти и той нап­ра­ви кон­такт. Липс­ва и не­из­беж­но­то за­леп­ва­не на елект­ро­да, ко­е­то чес­то мо­же да до­ве­де до не­го­во­то на­же­жа­ва­не и па­да­не на ця­ла­та об­маз­ка. При за­вар­ка с те­ло­по­да­ва­що уст­рой­ство се по­лу­ча­ва гладък и рав­но­ме­рен шев с ед­но­ро­ден със­тав на раз­то­пе­ния ме­тал. Напъл­но липс­ва не­из­беж­на­та при за­ва­ря­ва­не­то с елект­ро­ди шла­ка вър­ху ше­ва, ко­я­то впос­ле­д­ствие тряб­ва ста­ра­тел­но да се из­чу­ка и отстра­ни. На­вяр­но по та­зи при­чи­на с те­ло­по­да­ва­щия апа­рат мно­го лес­но се запъл­ват от­во­ри, вклю­чи­тел­но и по­лу­че­ни­те по­ра­ди про­га­ря­не на ме­та­ла при не­у­ме­ла ра­бо­та. То­ва ста­ва с ле­ко­та, поз­на­та на ра­бо­ти­ли­те с ок­си­жен, но не­достъп­на за обик­но­ве­ния елект­ро­жен. Тряб­ва да спо­ме­нем още, че те­ло­по­да­ва­щи­ят апа­рат е ис­ти­нс­ка бла­го­дат при пра­ве­не на та­ван­ни или вер­ти­кал­ни за­вар­ки. Тук поч­ти липс­ва ха­рак­тер­но­то за обик­но­ве­ни­те елект­ро­же­ни сти­ча­не на ме­та­ла. За­ва­ря­ва­не­то в за­щит­на га­зо­ва сре­да изиск­ва да се ра­бо­ти на зак­ри­то или да се оси­гу­ри за­вет, та­ка че вятърът да не мо­же да от­вее газ­та. 
Към пре­ди­м­ства­та на за­ва­ря­ва­не­то в га­зо­ва за­щит­на сре­да несъм­не­но е и въз­мож­но­ст­та с та­ки­ва апа­ра­ти да се за­ва­ря­ва алу­ми­ний и не­го­ви­те спла­ви.
 

Работа с телоподаващи апарати
За­вар­ки­те с те­ло­по­да­ва­що уст­рой­ство имат и дру­го, мно­го съ­ще­ст­ве­но пре­ди­м­ство пред елект­ро­же­ни­те – при тях наг­ря­ва­не­то на де­тай­ли­те е ог­ра­ни­че­но пре­дим­но в зо­на­та на за­ва­ря­ва­не, ко­е­то в мно­го го­ля­ма сте­пен ре­ша­ва един от най-съ­ще­ст­ве­ни­те проб­ле­ми при за­ва­ря­ва­не­то – де­фор­ма­ци­я­та на де­тай­ли­те всле­д­ствие на тях­но­то наг­ря­ва­не. 
С МИГ/МАГ за­варъ­чен по­лу­ав­то­мат безп­роб­лем­но мо­же да се за­ва­ря­ват ла­ма­ри­не­ни лис­то­ве с де­бе­ли­на да­же 0,6 mm. Оп­ре­де­ле­но мо­же да се ка­же, че за­ва­ря­ва­не­то чрез точ­ку­ва­не е за­па­зен спе­ци­а­ли­тет за то­зи апа­рат. Дос­татъч­но е го­рел­ка­та да се пре­ме­ст­ва по продъл­же­ние на ли­ни­я­та на за­вар­ки­те и при оп­ря­на го­рел­ка спусъкът да се на­тис­ка за по две-три се­кун­ди. При пра­вил­но подб­ра­ни си­ла на то­ка и ско­рост на по­да­ва­не на тел­та се по­лу­ча­ва доб­ро раз­то­пя­ва­не на ме­та­ла на два­та де­тай­ла в точ­ка­та на за­ва­ря­ва­не, без те да про­га­рят.
За ус­пеш­на­та ра­бо­та с апа­ра­та е важ­но със­то­я­ни­е­то на мед­на­та дю­за, за­що­то тя не са­мо во­ди тел­та, но чрез нея се по­да­ва за­варъч­ни­ят ток. С вре­ме­то ди­а­метърът на от­во­ра й се уго­ле­мя­ва, кон­тактът меж­ду дю­за­та и тел­та се вло­ша­ва и тряб­ва да се под­ме­ни с но­ва. То­ва не е проб­лем, за­що­то смя­на­та ста­ва съв­сем лес­но.
 


Телоподаващи апарати VIKI:

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.